Терапия за терапевти

04.04.2023 17:00:14

Терапия за терапевти

Все повече хора се обръщат за подкрепа към терапевти и специалисти, които да им помогнат да се справят с проблемите си – собствените и на техните деца. Никога досега терапията не е била толкова популярна и многообразна като сфери на проблематика и приложение. Здравните специалисти и терапевтите са изложени на един постоянен риск за собственото им здраве, за който не се говори, няма програми за превенция и взима директни и косвени жертви. Директните поражения се проявяват като разстройства на психиката, нервната система и в резултат влошено качество на живот. Това води до изключване за дълги периоди и често пъти смяна на професията. Косвените жертви се явяват влошената терапевтична подкрепа и реална неспособност на специалиста да бъде ефективен в здравната помощ, дори да не си дава сметка за това. В продължение е нужно да обърнем внимание на една специална група „терапевти по неволя“ – българският учител. Това са хора натоварени със задачата да овладеят ефектите от разклатеното емоционално и психично здраве на децата (и на техните родители), за да могат последните да участват в коя и да е обучителна дейност. Често пъти чуваме, че на децата просто не им е интересно, че учителите не ги респектират, нито интригуват. Това е вярно, но проблемът не е в учителите, а е пренесен върху тях. Те са принудени да бъдат първо терапевти, а след това учители и главният конфликт тук е, че учителите работят с групи (класове), а всяко дете изисква индивидуален подготвителен, да не кажем чисто терапевтичен, подход. Това е въпрос пред обществото като цяло, който не бива да продължава да бъде премълчаван.

Да се посветиш на хората като здравен специалист, психолог или учител винаги се е възприемало като високо хуманна дейност в обществото. Но дали човек е готов физически и психически да издържи на високото напрежение, нерешимите проблеми, моралните дилеми и постоянните конфликти на другите? Пред този въпрос и съответния риск са изложени всички здравни специалисти – лекари, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, физиотерапевти, кинезитерапевти, ерготерапевти, логопеди, ресурсни учители, психотерапевти, и не на последно място – учителите.

Ако по цял ден слушаш за проблемите на пациентите или клиентите си как това се отразява на качеството ти на живот? Емпатията, която е необходима, за да влезеш в обувките на пациента си и да разрешиш случая му, съветвайки го едно или друго, всъщност е и входна врата за преживяване на емоционални състояния на пациента и да остане да влияе в тялото и психиката на терапевта. Тези чужди състояния и живеенето на чужди проблеми могат да се проявят под различна форма – прегаряне (бърн аут), социално изключване, депресия.

Мнозина терапевти вярват, че трябва да са способни да съпреживеят болката на пациентите си, за да спечелят доверието им и да осъществят терапевтична връзка, за да могат да помогнат.

Други не си дават въобще сметка, че работата с чуждата травма, може да им повлияе по най-различни начини. С малки незначителни натрупвания всеки ден, изведнъж се появяват реални проблеми от спектъра на психотелесна симптоматика – нарушения на съня, главоболие, хипертония, депресивни симптоми и социално изключване.

Рискът да се преживее „порочна“ или „вторична“ травматизация засяга всички, които работят с чуждите проблеми и травми и ги изпитват като свои. Това променя светогледа, перспективата, усещанията, комуникацията и като цяло връзката със себе си и другите. Продължителното действие на променен, заместен и в резултат изместен към чуждите проблеми живот води до гореописаната симптоматика. Пораженията върху нервната система са трайни, но настъпват бавно и неусетно – хроничен стрес, лесна уморяемост, намален капацитет за справяне, затруднения при вземане на решения и учене, страх от промени, паметови разстройства и постепенно влизане в стереотипни и автоматични модели на мислене и поведение.

В нашата практика работим с терапевти, които са достигнали предела, изчерпани са и не могат да се справят със себе си, какво остава за другите. Терапевтите и здравните специалисти рядко или никога не взимат превантивни мерки за себе си. Те си обръщат внимание едва когато почувстват физическа болка или изчерпване и поемат по два пътя – животоподдържане чрез медикаменти или преустановяване на дейността (смяна на професията). Верният път е да се търси своевременна помощ от колеги, както при психотерапевтите е норма. За съжаление, обаче, психотерапията не е в състояние да изследва и повлиява изменения в нервната система и именно те са най-рисковата група терапевти, страдащи от психотелесни проблеми.

Необходими са информираност за проблема, самонаблюдение, колегиална взаимопомощ, превенция и обществена ангажираност за здравето на хората, в чиито ръце сме поверили нашето собствено здраве.

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Блог

Блог

Терапия за терапевти

Терапия за терапевти

Все повече хора се обръщат за подкрепа към терапевти и специалисти, които да им помогнат да се справят с проблемите си – собствените и на техните деца. Никога досега терапията не е била толко Все повече хора се обръщат за подкрепа към терапевти и специалисти, които да им помогнат да се справят с проблемите си – собствените и на техните деца. Никога досега терапията не е била толко 2023-04-04T17:00:14+03:00 Терапия за терапевти

<div itemprop="articleBody">&#13; &#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG"><img src="/images/health-educator-compressor.jpg" alt="" width="695" height="463"/></span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">Все повече хора се обръщат за подкрепа към терапевти и специалисти, които да им помогнат да се справят с проблемите си – собствените и на техните деца. Никога досега терапията не е била толкова популярна и многообразна като сфери на проблематика и приложение. Здравните специалисти и терапевтите са изложени на един постоянен риск за собственото им здраве, за който не се говори, няма програми за превенция и взима директни и косвени жертви. Директните поражения се проявяват като разстройства на психиката, нервната система и в резултат влошено качество на живот. Това води до изключване за дълги периоди и често пъти смяна на професията. Косвените жертви се явяват влошената терапевтична подкрепа и реална неспособност на специалиста да бъде ефективен в здравната помощ, дори да не си дава сметка за това. В продължение е нужно да обърнем внимание на една специална група „терапевти по неволя“ – българският учител. Това са хора натоварени със задачата да овладеят ефектите от разклатеното емоционално и психично здраве на децата (и на техните родители), за да могат последните да участват в коя и да е обучителна дейност. Често пъти чуваме, че на децата просто не им е интересно, че учителите не ги респектират, нито интригуват. Това е вярно, но проблемът не е в учителите, а е пренесен върху тях. Те са принудени да бъдат първо терапевти, а след това учители и главният конфликт тук е, че учителите работят с групи (класове), а всяко дете изисква индивидуален подготвителен, да не кажем чисто терапевтичен, подход. Това е въпрос пред обществото като цяло, който не бива да продължава да бъде премълчаван.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">Да се посветиш на хората като здравен специалист, психолог или учител винаги се е възприемало като високо хуманна дейност в обществото. Но дали човек е готов физически и психически да издържи на високото напрежение, нерешимите проблеми, моралните дилеми и постоянните конфликти на другите? Пред този въпрос и съответния риск са изложени всички здравни специалисти – лекари, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, физиотерапевти, кинезитерапевти, ерготерапевти, логопеди, ресурсни учители, психотерапевти, и не на последно място – учителите.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">Ако по цял ден слушаш за проблемите на пациентите или клиентите си как това се отразява на качеството ти на живот? Емпатията, която е необходима, за да влезеш в обувките на пациента си и да разрешиш случая му, съветвайки го едно или друго, всъщност е и входна врата за преживяване на емоционални състояния на пациента и да остане да влияе в тялото и психиката на терапевта. Тези чужди състояния и живеенето на чужди проблеми могат да се проявят под различна форма – прегаряне (бърн аут), социално изключване, депресия.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">Мнозина терапевти вярват, че трябва да са способни да съпреживеят болката на пациентите си, за да спечелят доверието им и да осъществят терапевтична връзка, за да могат да помогнат.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">Други не си дават въобще сметка, че работата с чуждата травма, може да им повлияе по най-различни начини. С малки незначителни натрупвания всеки ден, изведнъж се появяват реални проблеми от спектъра на психотелесна симптоматика – нарушения на съня, главоболие, хипертония, депресивни симптоми и социално изключване.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">Рискът да се преживее „порочна“ или „вторична“ травматизация засяга всички, които работят с чуждите проблеми и травми и ги изпитват като свои. Това променя светогледа, перспективата, усещанията, комуникацията и като цяло връзката със себе си и другите. Продължителното действие на променен, заместен и в резултат изместен към чуждите проблеми живот води до гореописаната симптоматика. Пораженията върху нервната система са трайни, но настъпват бавно и неусетно – хроничен стрес, лесна уморяемост, намален капацитет за справяне, затруднения при вземане на решения и учене, страх от промени, паметови разстройства и постепенно влизане в стереотипни и автоматични модели на мислене и поведение.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG">В нашата практика работим с терапевти, които са достигнали предела, изчерпани са и не могат да се справят със себе си, какво остава за другите. Терапевтите и здравните специалисти рядко или никога не взимат превантивни мерки за себе си. Те си обръщат внимание едва когато почувстват физическа болка или изчерпване и поемат по два пътя – животоподдържане чрез медикаменти или преустановяване на дейността (смяна на професията). Верният път е да се търси своевременна помощ от колеги, както при психотерапевтите е норма. За съжаление, обаче, психотерапията не е в състояние да изследва и повлиява изменения в нервната система и именно те са най-рисковата група терапевти, страдащи от психотелесни проблеми.</span></p>&#13; <p class="MsoNormal"><span lang="BG" style="font-size: 11.0pt; line-height: 107%; font-family: 'Calibri','sans-serif'; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-theme-font: minor-latin; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-bidi-font-family: 'Times New Roman'; mso-bidi-theme-font: minor-bidi; mso-ansi-language: BG; mso-fareast-language: EN-US; mso-bidi-language: AR-SA;">Необходими са информираност за проблема, самонаблюдение, колегиална взаимопомощ, превенция и обществена ангажираност за здравето на хората, в чиито ръце сме поверили нашето собствено здраве.</span></p> </div>

Сравнение на продукти