Травматично детство и ТОКСИЧЕН СТРЕС
Защо никой не говори за токсичния стрес?
Отговорът е прост – няма незасегнат от него човек и последиците са за цял живот!
Замисляли ли сте се защо едни хора са по-устойчиви на стрес от други? Защо някои са способни на огромни натоварвания, а други рухват при първия проблем? Защо едни са ориентирани към предизвикателства и достижения, а други не смеят да пристъпят в новото? Учат по-бързо от други и боледуват по малко?
Отговорът е прост и се крие в детството. Множество изследвания показват как продължителни периоди от време, прекарани под влиянието на токсичен стрес, се отразяват на естественото развитие на тялото и психиката, съответно - нарушават нормалния растеж на децата. Това директно влияе на поведението, способността за учене и здравето като цяло. Ефектите върху възрастния вече човек се мултиплицират и проявяват като невъзможност за натоварвания, бързо “прегаряне”, трудно/бавно учене, страх от непознатото, повишена заболеваемост, трудно/продължително възстановяване след боледуване и пр.
За да проверите токсичния стрес във Вашия Живот, можете да попълните следния въпросник: ТОКСИЧЕН СТРЕС
Ефектите от токсичния стрес се наблюдават ежедневно, но са сериозно пренебрегвани. Това се дължи на факта, че трудното/травматично детство е нещо, за което хората предпочитат да не говорят и ако може да забравят. Едновременно с това, подходът към решаване на проблема не е от спектъра на психотерапевтичните методи, защото изисква изменения във функционирането на нервната система.
Какво представлява токсичния стрес?
Токсичният стрес предизвиква реакции у детето, когато преживява силни, чести и/или в продължение на дълги периоди от време – месеци или години, травмиращи случки или конфликтни взаимоотношения. Това включва:
● физическо, емоционално и вербално насилие върху детето
● хронично неглижиране на детето
● неграмотност и деформирани представи на родителите, например учене на чужд език от BabyTV от шестмесечна възраст; следване на различни вярвания и суеверия като „На дете се радваш само докато спи“; ранно купуване на смартфон, за да не „изостане в развитието си“;
● постоянен прекомерен страх у родителя да не се случи нещо на детето
● отношение към детето като към възрастен
● често напрежение между родителите – скандали, истерични изблици
● атмосфера на лицемерие, неискреност и безлюбие между родителите, които продължават да живеят заедно „заради детето“
● родителите нямат собствени цели и развитие и се фиксират изцяло върху детето
● неясни или нерешени взаимоотношения между родителите – неживеещи заедно без развод, живеещи заедно с развод, продължителен и болезнен развод и др.
● хроничен стрес или емоционална нестабилност и неадекватност на един от родителите
● „липсата“ на бащата – присъства физически, но няма пълноценно общуване с детето и няма никаква роля (освен финансова/материална) в живота на детето
● компенсаторно родителско поведение – липсата на пълноценно общуване се „компенсира“ с материално презадоволяване – много и скъпи играчки, дрехи, смартфони и др.
● отказ от ролята на родител и поверяване развитието на детето на роднини, ясла, детска градина, училище, телевизия, компютърни и видео игри, интернет, социални мрежи и други „заместители“
● липса или недостатъчно собствено пространство за детето
● прекалени родителски амбиции и очаквания към детето
● прекалено обгрижване и правене на нещата вместо детето – „нескъсване на пъпната връв“
● изземване възможността на детето да взима самостоятелно решения, правейки го напълно зависимо от родителите
● злоупотреба на родител или настойник с алкохол или наркотици
● родител или настойник, страдащ от физическо или психо-емоционално нарушение или заболяване
● живот в условия на бедност и много други продължителни психо-социални проблеми
● родител с криминални прояви и сблъсък със закона /арести, съд, затвор/
● загуба на родител / смърт/
● перманентно отсъствие на някой от родителите
Наличието дори на един единствен от гореизброените фактори на средата е достатъчно условие за токсичен стрес. При повече от един фактор се наблюдават отклонения в развитието, поведението, склонността към боледуване и психосоциалните динамики на детето и на вече порасналия човек.
Такъв тип среда на развитие предизвиква честа и продължителна активация на алармената система, която повлиява развитието на мозъка и неговите функции, като колкото по-интензивни и дългосрочни са стрес реакциите, толкова повече се увеличава рискът от функционални нарушения на нервната система и когнитивни дефицити, което трайно променя естествените ритми на живота.
Ако детето се намира в това състояние за продължително време и реакцията се задейства от множество източници, без да са предприети превантивни мерки или мерки за справяне и адаптация, резултатът е видим – необратими промени в тялото и психиката, които действат срещу него цял живот и деформират необратимо развитието му. Колкото по-травмиращи са преживяванията в детството, толкова повече се увеличава рискът от забавяне в психичното развитие и здравословни проблеми в по-късни етапи от живота, включително сърдечно-съдови заболявания, вегетативна дистония, диабет, депресия, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, преждевременна смърт.
Игнорирайки проблема, той само се задълбочава. Тези „проблемни“ деца порастват и стават родители, които създават същата токсична среда, в която са живели, за собствените си деца, като заформят омагьосан кръг. Това може да се прекрати само ако родителите разпознаят, приемат и преодолеят токсичния стрес. За родителите е важно да разберат, че трябва непрекъснато да се образоват и да гледат на възпитанието и развитието на децата си по един различен начин, съобразен с човешката природа и същност.
Ефектите от токсичния стрес са обратими чрез невротренинговите програми на Центъра.
За да проверите токсичния стрес във Вашия Живот, можете да попълните следния въпросник: ТОКСИЧЕН СТРЕС