Все повече хора се обръщат за подкрепа към терапевти и специалисти, които да им помогнат да се справят с проблемите си – собствените и на техните деца. Никога досега терапията не е била толкова популярна и многообразна като сфери на проблематика и приложение. Здравните специалисти и терапевтите са изложени на един постоянен риск за собственото им здраве, за който не се говори, няма програми за превенция и взима директни и косвени жертви. Директните поражения се проявяват като разстройства на психиката, нервната система и в резултат влошено качество на живот. Това води до изключване за дълги периоди и често пъти смяна на професията. Косвените жертви се явяват влошената терапевтична подкрепа и реална неспособност на специалиста да бъде ефективен в здравната помощ, дори да не си дава сметка за това. В продължение е нужно да обърнем внимание на една специална група „терапевти по неволя“ – българският учител. Това са хора натоварени със задачата да овладеят ефектите от разклатеното емоционално и психично здраве на децата (и на техните родители), за да могат последните да участват в коя и да е обучителна дейност. Често пъти чуваме, че на децата просто не им е интересно, че учителите не ги респектират, нито интригуват. Това е вярно, но проблемът не е в учителите, а е пренесен върху тях. Те са принудени да бъдат първо терапевти, а след това учители и главният конфликт тук е, че учителите работят с групи (класове), а всяко дете изисква индивидуален подготвителен, да не кажем чисто терапевтичен, подход. Това е въпрос пред обществото като цяло, който не бива да продължава да бъде премълчаван.

Прочети още...

Автор: Вероника Везенкова
Разказът е написан по повод темата на седмицата на Центъра "Травматично детство и токсичен стрес"

-      Като ти го казвам това, имай предвид, че го чувствам в мозъка на костите си. Никога... ама никога не съм те обичала истински.

Усещах как сърцето ми се свива. Оставях го сам на прага. Сега беше сам на входа на къщата, която бяхме изградили сами, заедно. Аз излязох. От дома ни, от крепостта, която досега винаги ни беше пазила от всички хорски нападки, всеки външен проблем. Досега.

Не можех да позволя на горещите сълзи да намокрят лицето ми. Не бях нещастна, бях ядосана – не биваше да плача. Трябваха ми няколко минути да намеря правилния ключ и да отключа външната врата на стария апартамент на родителите ми. Не го бяхме продали, въпреки че никой не живееше там от години. Също от толкова години не беше и почиствано. В коридора ме посрещнаха няколко уплашени паяка, чиято паяжина разкъсах, за да мина напред. Свалих сакото си, но не посмях да го оставя на прашасалите шкафове.

„Защо съм тук? Не искам да се връщам в това старо, прашасало, мръсно място. Не искам да си спомням, че съм била част от този вече забравен живот.“

Влязох в спалнята, за да отворя старите ни скърцащи прозорчета. Нямаше да влезе много светлина, но се надявах поне въздухът да се раздвижи. С голямо усилие разтворих вратите на терасата – пантите бяха толкова раждясали, че почти се разпаднаха. Въздъхнах, когато погледът ми се фиксира върху забравените избелели плюшени играчки на пода на мръсната тераса.

„Татко ще бъде много разочарован, ако те намери да играеш с Мечо преди да приключиш със задачите, които мама ти е поставила...“

Прочети още...

В опита си успешно да се справим с токсичните отношения в семейството, прибягваме към раздяла и към нови отношения. Какви са рисковете, проблемите и предимствата пред смелите родители, които не искат за себе си и децата си хроничен стрес и проактивно променят себе си и близката си социална среда в търсене и намиране на щастие и благополучие?
При самотното родителство се наблюдават повишен риск от депресия, повишена тревожност от еднолично понасяне на отговорността за семейството, включително финансова, и преумора при поемане на цялостната грижа при отглеждане на децата. Самотните майки са в по-голям риск от депресивни състояния и упражняване на самотно родителство до живот или докато децата пораснат и излязат от семейството. Самотните бащи са по-склонни да търсят нова половинка и да пристъпят към нови отношения. Именно те, обаче, мъжете са в по-голям риск от тревожни разстройства, когато трябва да се адаптират към доведени деца. Критична е обикновено първата година след раздяла или сформиране на ново семейство. Заформените в този период модели на поведение предопределят бъдещото развитие на взаимоотношенията – били те здравословни или не. Защо това е така?

Прочети още...