Обадете се сега

0896 65 05 63

Блог

Тези предпоставки дават възможности технологиите за биологична обратна връзка да бъдат използвани от специалисти в практиката не само за клинични цели, но и за повишаване на постиженията в спорта например.
Един изключителен пример за прилагането на биологичната обратна връзка в спорта на най-високо ниво е случаят със световния шампион по стрелба с лък – Кевин Евънс.
Той започнал да се занимава със стрелба още четиринайсетгодишен, но инцидент в началото на 2004 г. го оставя с една ръка. Две години му отнели да измисли дизайн, да изработи и да експериментира с пригодено за неговото състояние изстрелване на стрелата. Технологично проблемът бил решен, като изстрелът се извършвал чрез акта на преглъщане. През 2007 г. Кевин бил четвърти в ранглистата на Канада и първи на параолимпийските игри.

Множество изследвания показали, че процесите в тялото и в мозъка са различни при покой и при повишено внимание преди изпълнението на трудна задача. Нещо повече, вътрешното състояние на тялото показвало значителна разлика при успешно изпълнение на дадена задача и това при неуспех. Активността на мозъка и редица други физиологични процеси в периферията, като мускулно напрежение, температура и работа на сърцето при успех и неуспех, са различни. Те формирали своеобразна констелация на телесните процеси при успех и при неуспех. Точно този научен факт дал основание на треньора на Кевин, Владимир Копеки, и на неврофийдбек терапевта Сю Виета Уилсън да се опитат да изработят конкретна тренировъчна програма.
Кевън споделил, че при неуспешен изстрел се чувства по-различно, отколкото при успешен, но не можел да изрази точно в какво се състои тази разлика. Субективните преживявания не били толкова ясно диференцирани.

Програмата включвала няколкодневно запознаване на Кевин с апаратурата за биологична и неврологична обратна връзка (биофийдбек и неврофийдбек), като бил оставен свободно да променя своите емоционални състояния – да си представя добър изстрел, лош изстрел, гняв, радост и т.н. Междувременно му били показвани сигналите, регистрирани от апаратурата, за да се убеди, че тя хваща разликите в състоянията му.

Следващата стъпка включвала повърхностна ЕМГ обратна връзка (електромиографски сензори, регистриращи електричната активност в мускулите) на трапецовидните мускули на гърба му, като се научил да ги релаксира. Кевин бил професионален спортист и му бил необходим не повече от час да овладее отпускането на мускулите на гърба и на шията. Освен това преминал през няколкочасови тренировки за контролиране на пулса (инфрачервен сензор на пръста) и нивото на стрес (сензор за кожно съпротивление на пръстите, регистриращо активността на потните жлези). Всички измервания показали нормална динамика на параметрите на процесите в тялото на Кевин.

Дошло време и за полеви тренировка и върху Кевин били поставени и други сензори, този път върху главата му (ЕЕГ електроди, които измерват мозъчната активност). Мястото на поставяне било средата на главата (Cz пресечната точна между сагиталната и медиалната линия), тъй като там се намират сензомоторните зони в мозъка, отговарящи за общата сетивност и всяко волево движение. Когато Кевин стрелял, Сю правела своите измервания, а Владимир отчитал успеваемостта на изстрела.

Резултатите показали значителни разлики на модела (констелациите) на телесните процеси, когато Кевин успявал да уцели и когато се провалял. При успех мозъкът на Кевин излъчвал високи алфа-вълни и ниски бета-вълни, а той споделял, че успявал да изчисти ума си от всякакви мисли и оставял тялото си на автопилот. Когато не успявал, мозъкът му излъчвал високи бета-вълни в обхват 22–35 Hz (затормозен режим на работа), което било съпроводено с мисли от рода „би трябвало, би могло“ и други подобни. Дори ако подобни мисли липсвали, а мозъкът продължавал да излъчва такива вълни, изстрелът бил неуспешен. Тази закономерност се повтаряла всеки път.

Тренировките обаче продължили, като инструктирали Кевин да се опита да освобождава ума си от всякакви мисли и в момента, когато мозъкът му показвал модела на работа при успех, Владимир му подавал знак да стреля. Така Кевин започнал да тренира само успешна стрелба. Упражнението за освобождаване на ума от мисли (Wilson and Cummings, 1990) включвало дихателно упражнение, състоящ се от спокойно вдишване, задържане на въздуха и накрая по-бавно и плавно издишване. При издишването се отпускат мускулите на долната челюст, лицето, шията и раменете, като си представя, че с въздуха излиза цялото напрежение и излишни мисли. Кевин установил, че конкретното и ясно упражнение е много по-ефективно от абстрактните, с които обикновено тренират спортистите (позитивни образи и формулировки, медитации или автосугестии). Установил още, че когато е извън главата си и позволи автономно изпълнение на задачата, стреля успешно и Сю регистрира модела на активност на тялото за успех.

Научил се още много добре да усеща модела на активност на тялото и на мозъка за неуспех и да не стреля в такива моменти, а да сваля лъка и да прави упражнението за освобождаване на ума.

След две седмици тренировки Кевин отишъл на световното първенство и станал световен шампион…
Този пример ясно показва, че биологичната и неврологична обратна връзка ще се превърнат постепенно в незаменим инструмент не само за терапевти и пациенти, но и за спортисти и техните треньори.

Авторът на материала се позовава на статията на Wilson, V. E., Shaw L. (2012) Bad Shot, Good Shot: Neurofeedback for World Champion or Developing Athletе.

 

Обадете се сега