Блог

Губим децата си, губим основни достижения и ценности на човешката цивилизация и за съжаление със съгласието и участието/безучастието на родителите. Дори и малка загуба от потенциала на детето без развиване на психиатрична диагноза – хиперактивност, дефицит на внимание, генерализирано разстройство на развитието, афективно разстройство, зависимост и др., е огромна загуба за всички ни като родители и общество. Но когато цяло поколение е тласнато към развитие на зависимост от екранна дейност и изключено от реалния живот, проблемът вече засяга цялото човечество и е наложително изработването и прилагането на цялостни и всеобхватни политики – икономически, образователни и здравни. Защото няма незасегнати.

Чух как ключът влезе в ключалката и падна на плочките пред вратата.

Топла есенна неделя, с дъщеря ми бяхме в хола, тя гледаше детски, аз спокойно си допивах чая и мислех за предстоящата работна седмица. Дрънченето на ключовете ме извади от унеса – скочих и тръгнах към вратата.

 

Погледнах през шпионката и видях, че синът ми вече прави втори опит да отключи, оказа се успешен. Дръпнах се назад и го посрещнах:
- Здрасти, мамо.
Вместо обаче да ми каже здрасти, той избоботи едно „Пази се, лошо ми е“, профуча покрай мен и без да свали маратонки и яке, нахлу в банята.

Двама учени спечелиха в понеделник Нобелова награда за медицина за своите открития за това как човешкото тяло възприема топлината и докосването, разкрития, които биха могли да доведат до нови начини за лечение на болка или дори сърдечни заболявания.

Американците Дейвид Юлиус и Ардем Патапутиан поотделно идентифицираха рецепторите в кожата, които реагират на топлина и налягане, а изследователите работят върху лекарства, които да ги адресират към тях. Някои се надяват, че откритията в крайна сметка могат да доведат до болкоуспокояващи, които намаляват зависимостта от силно пристрастяващи опиоиди. Но пробивите, станали преди десетилетия, все още не са дали много ефективни нови терапии.

Обадете се сега